Art is like masturbation.

Design is like sex.

 
Обидно ли е "омъжаването" на жени?

Дълго мислех дали си заслужава да ви занимавам с тази тема. Няколко пъти започвах да пиша статията и също толкова пъти я оставях. И, да, заслужава си, защото е важна. Аз не се притеснявам да изразя личното си мнение и да се сблъскам с това на редица видни езиковеди, нито се притеснявам, че някои еманципирани млади дами могат да ми опонират. Моля, ваше право е. Всъщност истината е, че за втори път сериозно ще пиша по темата.

Момичета, хайде признайте си колко често се случва да ви нарекат колега, вместо колежка? Колко често се случва да не разберете, че се обръщат към вас в зала пълна само с мъже, защото вие продължавате да им бъдете колега, а не сте им колежка?

Да, знам, трудно е да си признаете, че ви се случва непрекъснато, но не разбирам защо трябва да бъде така. Нима има нещо унизително в женските форми на съществителните имена? Вие сериозно ли? Нека ви кажа нещо още сега − тези форми не изразяват липса на „престиж” или „принизяване”, а показват принадлежност към род, в което няма нищо лошо. Като не отричам, че има думи, които нямат форми за женски род и тогава няма как да не се използват тези за мъжки. Но нека поне в случаите, в които е възможно, да си използваме формите за женски род − все пак те съществуват в езика ни и това изобщо не е случайно.

И понеже българинът никога не вярва само на думите и за него са важни доказателствата, а също така, за да не кажете, че говоря празни приказки, запълвайки белия лист, сега смятам да ви убедя в истинността на своето твърдение. Но ще трябва да се въоръжите с малко търпение, защото няма да ви предоставя наготово извода от всичко, което е публикувано по темата, а бавно, абзац по абзац, ще ви разкрия същността. Избрах бавния начин, който на голяма част от вас няма да се хареса. И това ми е напълно ясно. Но в крайна сметка това е моят избор и именно за личния избор се говори в тази статия.

Всъщност проблемът за неправилната употреба на съществителни от мъжки род при означаване на жени изобщо не е нов. Той съществува в езика ни отдавна и все още представлява интерес за редица езиковеди. В нашата езикова практика няма основания да не се допускат в употреба названия като лекарка, директорка, архитектка, учителка, колежка и прочие. Но истината е някак различна.

Изрази от типа „г–жа Иванова е добър учител” се срещат доста често в нашата реч. Такова явление се квалифицира в стилистиката като неправилна маскулинизация. Използвайки този сложен термин, нямам за цел да ви покажа колко много зная, а да ви насоча, че за проблема е говорено и продължава да се говори. Имена като не са белег за липса на престижност. Неправилна употреба на формите наблюдаваме в периодичните издания, в коментарите и репортажите на журналисти, в телевизионни предавания, в университета и сред хората по улиците. Затова има опасност проблемът да се задълбочи и да се превърне в масова практика. Да не говорим, че вече голяма чат от хората са приели тази употреба за нещо съвсем нормално и смятат, че е грешно, ако използват формите за женски род.

Терминът, посочен по-горе, е въведен от акад. А. Т.-Балан. Публикации по темата имат редица видни лингвисти, сред които Л. Андрейчин, Петър Пашов, Ст. Брезински и ред други. Всеки от тях излага своята теза, дава много примери и приема твърдението, че все още естественият пол е фактор при класификацията на съществителните имена, въпреки че в българския език родът на имената най-често се определя по техния звуков завършек (с изключение при имена за лица).

Но фактът си е факт − в академична среда и в официална комуникация всички продължават да използват формите за мъжки род. А аз продължавам да твърдя, че това е неправилно.

При съществителни имена за лица по-често лицата от мъжки пол се означават със съществителни от м.р., а лицата от женски пол − със съществителни от ж.р. И така е редно. Има обаче и няколко случая на асиметрия между пол и граматически род при имената за лица. Това се дължи на факта, че съществителните от м.р. за лица имат две значения: означават само лица от мъжки род или означават лица без оглед на пола (съсед – съседка, приятел – приятелка). Друга подгрупа съществителни нямат съответни лексеми от женски род (човек, летец, творец). Много често за означаване на професия, титла, звания, обществено положение при лица от женски пол се използват съществителни от м.р. (инженер Петрова, доцент Маринова).

Стефан Брезински, един от най-добрите езиковеди, изтъква още една причина за този проблем, но тя е извънезикова: „В щатните разписания обикновено длъжностните названия се дават в мъжки род − директор, главен счетоводител, редактор. Когато се окаже, че такава длъжност се заеме от жена, щатното название също влияе − и тази жена започва да назовава сама себе си „директор”, „редактор”, като смята за необичайно да се назове (а и другите да я назоват) директорка, редакторка и прочие”. Влияние оказва и националната класификация на професиите и длъжностите от 2011 г., приета и одобрена от Министерството на труда и социалната политика. На нея може да ѝ хвърлите един поглед тук. Там всички наименования са от мъжки род и никъде не се споменават тези от женски род. Сега остава формите да бъдат извадени и от речниците, единственото място, където те се използват и срещат свободно, за да бъде забравена напълно тяхната употреба. Защо ли се налага това? Какво се постига с такива действия? Е, за да бъда напълно коректна, все още никой не е измислил форма за мъжки род на професията „медицинска сестра” и в класификатора е оставена така. Но това е обяснимо, нали?

В една своя публикация В. Радева пише: „Названията на лица жени имат същото лексикално и в повечето случаи стилистично значение, както произвеждащите мъжколични имена, но се отличават от тях с модификационното си значение, напр. продавач 'лице, което продава' и продавачка 'жена, която продава'. Ограниченията при образуване на феминитивни съществителни се отнасят до участието на мъжколичните имена като произвеждащи”. Е, тук стана малко сложно. Но не се притеснявайте. Всички езиковеди пишат сложно и си мислят, че всъщност така изглеждат по-големи професионалисти. Истината е, че колкото по-просто обяснят нещата, толкова ние по-бързо ще ги разберем. Всъщност какво иска да ни каже професор Радева тук? Ами това, че „от съществителни като летец, доктор (на науките), мениджър, премиер, пилот, хирург не се образуват названия на лица-жени, а форми като академичка, знаменоска, докторка, министърка имат разговорен характер”. И добре, ние приемаме това, защото от тези съществителни наистина формите за женски род звучат някак неестествено.

Медиите оказват силно влияние върху обществото и често стават причина за разпространяване на определени езикови явления. В статията си „Някои названия на жени” проф. Брезински дава един много интересен пример как в средствата за масова комуникация за номинация на една и съща жена се използва ту съществително от женски род, ту съществително от мъжки род: „Нека ви представя изтъкнатата спортистка (правилно!) заслужил майстор на спорта и световен рекордьор Николина Щерева” – Николина Щерева е спортистка, но тя е майсторка на спорта и световна рекордьорка. Подобни грешки можем да срещнем и по страниците на съвременните вестници.

За да бъда напълно коректна, няма как да пропусна една много любопитна публикация на Юлияна Стоянова и Лилия Трайкова, в която се сравнява употребата на съществителни от м.р. за означаване на жени в български и в немски език. Ще разгледаме само два примера. Във водеща българска медия се появява следното изказване: „Журналистът от БНТ Таня Сотирова отново ще застане пред нас като водещ (БНТ1/8.10.2009)”. В същото време в немска медия четем следното: „Die Botschafterin Bulgariens in Berlin wird an diesem Donnerstag die neue stellvertretende Ministerprӓsidentin /24.04.2008, Sӥddeutsche Zeitung/ (Посланичката на България в Берлин следващия четвъртък ще стане новата заместник-премиерминистърка)”. Какъв е изводът? „Германките държат да бъдат извадени от анонимност, да бъдат „видими”, различими от мъжете. Затова в немските медии те биват назовавани посредством съществителни от женски род. Българките следват обратната тенденция − към заличаване, неутрализиране на различията”. Задаваме си и ние въпроса, както в цитираната публикация, с какво е по-престижно човек да бъде ученик, студент и пенсионер вместо ученичка, студентка и пенсионерка? Прави са авторките − ако Иван Вазов живееше в наши дни, може би разказът „Една българка” щеше да носи съвсем друго заглавие. И това за жалост не го казвам с ирония.

Днес се споменава, че формите за м.р. са по–престижни и трябва да се употребяват в академична обстановка. В университета например е прието да се казва: „колегата Младенова”, „доцент Иванова”, „асистент Петрова”. И тежко ви, ако не се обърнете към тях по този начин. Когато се използват названия на титли, научни степени на жени, по–обичайно е да се запази съществителното име от мъжки род (доктор Иванова, инженер Пеева, професор Ликова, академик Георгиева) и т.н. (в тези случаи съществителните имена от мъжки род доктор, инженер, професор, академик са приложения към личните собствени имена). Когато обаче става дума за название изобщо на професията или на общественото положение на жени, предпочитанията са към имената от женски род, например „Юлияна Дончева е народна представителка”, „Емилия Маринова е секретарка”, „Татяна Иванова е лекарка”. Почти всички езиковеди съветват да се използват съществителни имена от женски род при назоваването на жени.

Моето лично мнение е, че след като има съществителни за женски род, те трябва да се употребяват свободно и без притеснение. Не са белег за принизяване, обида или липса на престиж. Изрази от типа: „новият колега” и „новата колежка” добре си съжителстват в езика ни. Нека да изтъкна още едно доказателство. В езика се е запазило разграничението между „българин” и „българка” и никой не ги оспорва. Защо тогава „колега” и „колежка” да не се употребяват по същия начин?

Ако вземем примера: „Иванова е наша колега”, което се употребява почти само в академична обстановка, ще забележим, че нещо не ни звучи добре. Имаме прекрасна форма за женски род и няма нищо лошо да я използваме. „Колежка” има същото значение и престиж, както „колега”. Нормата за употреба на дадена форма се налага от обществото и ако всички приемем формата „колежка” като нормална, проблемът ще бъде разрешен. Позицията, която Брезински отстоява в една своя статия, е, че „колега и колежка съжителстват добре”. Изтъква, че думата „колега” би трябвало да се използва само за означаване на мъже, тъй като ние вече сме създали название колежка – и то не е неудобно. Мнение по въпроса изказва и Лилия Манолова в публикацията си „Колежката Попова или „колегата” Попова?” Основното, което се представя в статията, е един довод на неин опонент − съществителното „колега” има латински произход и е нередно побългаряването му в звателна форма. Авторката на статията казва, че всички български тълковни и правописни речници посочват формата за женски род „колежка”. Това означава, че нашият език разполага с име от мъжки род „колега” и с име от женски род „колежка”, от латинската дума collega. Явлението се наблюдава и в полски (koležanka), чешки (kolegyne) и словашки (kolegyna). Споменава се, че в руски, английски и френски има само една дума за съществителното „колега”. Но тъй като нашият език притежава отделно съществително за женски род „колежка”, то обръщението, образувано от нея, е „колежке”, а не „колега”.

Често срещаме да се казва „г–жа Христова е учител по български език”, вместо „учителка по български език”. Името от женски род означава принадлежност и няма нищо лошо в употребата му. В подкрепа на това твърдение мога да посоча статията на Л. Андрейчин „Защо учител, когато става дума за учителка?” Въпрос, на който няма отговор. Съвременните езиковеди се опитват да натоварят формата за мъжки род с определен престиж, но това е абсолютно ненужно. Вярно е, че езикът се стреми към икономия, но един суфикс -к(а) не усложнява толкова изказа. Проблемът идва от факта, че това явление става „широка езикова практика в училищата, където грижата за правилност и чистота на родния език трябва да стои най–високо”. Л. Андрейчин изтъква, че „явлението да се употребяват съществителни от мъжки род за означаване на жени е интелигентско явление в нашия език. То не е присъщо на народната ни реч”. Но пък питам аз „На кого е нужно всичко това?”

Прави впечатление, че поради академичната обстановка и академичното писане в курсовите работи на заглавната страница се изписва „студент” дори за лица от женски пол, вместо реално съществуващото в езика „студентка”.

Необходимо е в заключение да посоча, че примери и мнения по въпроса има много, но все пак не бива да забравяме, че не трябва, стремейки се да докажем нещо, да нарушаваме граматическите норми в езика. Стремежът към по–голям престиж и авторитет всъщност води до грешки и неясноти. Проблемът за неправилната употреба на съществителните от мъжки род при лица от женски род е актуален и изисква своето скорошно разрешение. Изборът на конкретна употреба обаче си остава решение на всеки отделен човек.


 
Аз видях, погледни през моите очи
 фотогалерия на кристалин чавдаров  пейзажи от цяла българия  Снимки на българската природа - планини, море, забележителности. Фотогалерия и фотобанка.  фотография, пейзажи, снимки, сток, България, природа, забележителности, изкуство, тракове, пътешествия, истории, разкази, услуги  снимки от сватби, сватбен фотограф, сватбено заснемане, сватбена фотография  Информация относно фотозаснемането на вашата сватба от сватбен фотограф
Чурилик
Себеизлеяния
"Аз мога - тук и сега"