Art is like masturbation.

Design is like sex.

 
Дързостта на един дизайнер

Случвало ли ви се е да си говорите с дизайнер? Усещали ли сте как положението излиза извън контрол? Напрежението ескалира, усмивката ви изчезва, емоциите замъгляват съзнанието ви. Не, не си въобразявате. Това са напълно нормални неща...

Е, нека ви кажа една истина − в дизайнерите няма нищо лошо стига да сте готови да минете през Ада, за да стигнете Рая. За жалост май заобиколните пътища тук не важат.

Няма да ви говоря колко ужасни са дизайнерите, защото не са. Нито ще ви залъгвам колко са добри, защото и това не са. Но ще ви споделя нещо наистина искрено − ако търсите спокойствие, просто стойте далеч. При тях всичко е на макс − емоциите са на макс, креативността е на макс, но и удоволствието и разочарованието също. Ако не сте готови да платите цената, не поглеждайте към тях.

Ще кажете, какво пък толкова имат те, което другите нямат? Цвят. Яркост. Дързост. Знаете, че това далеч не е всичко, нали? Истината − кураж, въображение, самочувствие и самоконрол. Вие имате кураж, но едва ли имате самоконрол. Притежавате въображение, но имате ли самочувствие? Ето защо съревнованието с тях е загубена кауза. Попадате в техния свят и усещате как потъвате.

Тяхната сила е огромна, защото за разлика от вас, те вярват в себе си. Всъщност те вярват май само на себе си, докато вие се оглеждате и в тези около вас. Нямат проблем да кажат, че нещо не им харесва, защото винаги са на крачка преди вас. Липсата на доверие към собствените сили е причината за повечето ваши неуспехи. При тях обаче този проблем не съществува − те имат доверие само на себе си. Максимата, която най-често следват е толкова проста − „Трябва да се харесвам на себе си, на началника си (ако изобщо имат такъв) и на сексуалния си партньор (това даже е спорно), останалите да се харесват на мен“. Малко егоистично, не мислите ли? Не, още е рано да се отчайвате. И те имат своите дребни слабости, но за тях малко по-нататък... А и не забравяйте, че истината не е такава, каквато изглежда в началото.

С дизайнерите никога не е скучно. Предполагам, че не ви изненадах с това? Те правят деня ви интересен, внасят емоция дори в най-обикновените неща. От дизайнерите можете да очаквате всичко. Веднъж са добри, че чак дразнещо мили. В следващия момент са направо непоносими. Хващат се за всяка дума, държат нещата да стават така, както те ги искат, не са чували за компромиси, а недай си боже те да са свързани с работата им. Дизайнерът е професионалист във всяко отношение. Професионалист в това да ви вбеси, професионалист в това да ви разсмее, професионалист дори в това да ви разплаче, но шикозно и с такт. Те ви побъркват, но това ви харесва. Искате да избягате, но стоите. Искате да плачете, но се усмихвате. Искате да говорите, но мълчите. Тайничко май искате да сте като тях?

Когато става дума за тяхната работа, нещата стоят някак различно. Въображението им работи на макс и затова често правят невероятни неща. Рядко допускат грешки, а вие се питате как е възможно това? Не е изключено да умеят много неща и то прекалено добре. Може да срещнете такъв, който едновременно да рисува страхотни неща, да свири на музикален инструмент, да пише красиво, че даже и да готви добре. Може да попаднете и на такъв, който само драска графити по улиците. Малко е плашещо, но понякога те са доста добри. Знам, че ви харесват, признайте си. За жалост, при тях не е изключена и другата крайност − алкохол, наркотици и много жени. Време е да ви кажа, че не всички дизайнери са като изброените тук. Някои работят от сутрин до вечер, имат семейства, прекрасни деца, добра репутация, шаблонни изказвания и пак са по-добри от вас. Te не се огъват, не разводняват историята, не се опитват да правят нещата логично, не редактират собствената си душа с вашата или с това, което е модерно сега. Просто знаят какво искат и го искат веднага. Обичат да са дизайнери, но знаят и как. Всъщност дизайнерът е човек на крайностите и е крайно време да проумеете това.

Дизайнерът е като морето − притежава сила, която ви повлича. В повечето случаи е млад, креативен, интересен, независим и определено доста амбициозен. Неговото присъствие ви обърква, завладява мислите ви и ангажира вниманието ви − той е спокоен и уравновесен, безкраен и дълбок, тъжен и „черен“, можещ и създаващ, радващ погледа на гледащия в него. В следващия момент обаче е бурен, непредсказуем, развълнуван, разрушителен, дразнещ даже вбесяващ. Не е изключено да мрази безкофеиново кафе, готови храни, футбол, липсата на възпитание у жените и още ред други неща. Чудите се изобщо има ли нещо, което обича? Мислите го за ангел, а той е същински дявол. Неговият характер ви изнервя, защото не можете да предвидите действията му. Тъкмо си мислите, че вече сте го разгадали и той ви поднася поредната изненада. Знаете ли, грозният характер често разваля красивото лице. Но, ако не понасяте характера му, тогава защо се оглеждате в лицето? Дизайнерът е като дебела и стара книга − трябва да я разлистваш бавно и фино, да осмисляш написаното, да четеш между редовете и невинаги от край до край. На финала установяваш, че не всичко си разбрал и се връщаш, за да я препрочетеш. Често даже повече от веднъж.

Дизайнерът рисува бъдещето, но не вашето, а своето, защото е егоцентрик. Не се залъгвайте, че мисли за вас или поне не през цялото време. Тайните, които не знаете за него са толкова много. Лошото е обаче, че и никога няма да ги научите. Той се държи адски свободно даже скандално, просто защото го може. Но чували ли сте някой някога да му е направил забележка? Не, нали? Е, няма и да чуете.

Нима е незаменим? Всъщност не е, но на него не му „пука“ за този факт и точно с това ви привлича. Той има чувство за хумор, което ви оставя без дъх. Познава иронията и сaрказмът, но горко ви, ако са насочени срещу вас. Дизайнерът е „странна птица“, но все пак е по-отговорен от вас, по-дързък от вас и по-емоционален от вас. Той умее сам да поставя целите си и сам да се мотивира за тях. Не се отказва лесно и в това има чар. Обикновено не се взема много на сериозно, но все пак тежко ви, ако сте попаднали на другата крайност.

Искало ли ви се е да го вбесите, да го побъркате, да влезете под кожата му и да го дразните бавно така, както той дразни вас? Сигурна съм, че тук отговорът е положителен. Ако не беше така, просто сега нямаше да четете това.

Да не мислите, че те нямат душа. И техният адреналин ескалира. И техните вени пулсират силно. Просто успяват да се прикрият. Има обаче няколко случая, в които дори те не могат да се контролират. Внимание!!! Ако пробвате някое от изброените по-долу неща, бъдете готови за бурна реакция. Огледайте се за остри и летящи предмети, защото не е изключено да са насочени срещу вас... Но все пак се насладете на момента, защото едва ли ще го постигнете пак.

Първо, дизайнерите мразят нерешителните хора, колкото повече се колебаете, толкова повече ги изнервяте.

Второ, те се вбесяват, когато не правите това, което искат, или не получават това, което им харесва. Но пък трябва да знаете, че не се отказват лесно.

Трето, но и най-важно, най-много се дразнят, когато се месите в работата им. Още по-лошо е, ако имате злата участ да сте техният капризен клиент.

Надявам се, че тази част ще ви разсмее, но и ще ви накара да се замислите за следващата си среща с дизайнер. А него, за срещата с вас. Ето няколко неща, които наистина го вбесяват:

1. „Преди час ви подготвих едно малко проектче на Word, искам го 1:1, но ако може малко да го раздвижите, т.е. да е малко по-различно; ще ви изпратя няколко снимки, но вие помислете за лого“.

Прекрасно! Със сигурност пулсът на дизайнера вече се е учестил. Той ви гледа със странен поглед, почти изпаднал в недоумение, но все още е готов да „приеме“ снимките с ниска резолюция, най-вероятно свалени от интернет, и да ви обясни някои неща за тънкостите при дизайна. Що се отнася до логото, всяка компания, която е заплатила за изработка на фирмено лого, разполага с него във векторен формат. Дизайнерът едва ли ще ви се зарадва, че го карате повторно да върши работа, която вече е свършена от друг. Но приема вашето незнание и продължава да ви слуша. Вие обаче не спирате дотук. Ако сте се хванали на хорото, поне го играйте докрай... Ако не можете, просто не се шегувайте с тях.

2. „Имам само една-две забележки... Относно цвета − искам синьото да е турско, а защо не като цвета на морето, ама малко по-светло..., разбирате ли да е нещо различно, а шрифтовете − нося ви една покана от сватбата на моята леля и бих искал да приложите шрифтовете оттам“.

Уау, тук вече той е почти в шок. Молете се дизайнерът да не е прекалил с кафето и да няма чаша наблизо, защото шансът да ви залее с нещо се увеличава драстично. Настъпахте го по мазола. Щом става дума за цветове и шрифтове не може да се разминете без реакция от негова страна. Всеки възприема цветовете по различен начин и това може да извади от равновесие и най-добрия дизайнер. Вие обаче не се отказвате и продължавате.

3. „Идвам за едно флаерче, но държа да е малко и семпло, но все пак дали ще е много претрупано, ако сложим поне 10 от продуктите, които предлагаме. Просто няколко снимки и един текст..., нищо сложно. Става дума за нещо елементарно − предполагам, че и цената ще е ниска. Имам само едно изискване към дизайна − да бъде запомнящ се!“

Запомнящ ще е, бъдете сигурни в това! В този момент дизайнерът вече е на ръба на своите възможности. Няма нищо по дразнещо за него от липсата на пространства, многото неща на едно място, пъстрите цветове и сбития текст. Той започва да издава странни звуци, смесица между хищно животно, мъркаща котка и скърцащ автомобил. Възможно е да не ви отговори, а също да ви таксува точно така, както не искате.

4. „Вариантът, който сте предложили е добър, но ако може да е малко по-разчупен, по-жив! И ще трябва да сменим размера, съвсем малка промяна. Доверявам ви се напълно“.

Ооооооо, тук вече той почти не диша, вие го нокаутирахте. Поздравления, може да броите до 10. Току-що му казахте, че не си е свършил работата и е пълен идиот. А освен това искате да започне всичко отначало, защото му задавате нов размер. Не бих искала да съм до вас в този момент, признавам си го веднага! Време е за последния удар.

5. „Дизайнът на сайта ми трябва спешно! Имате 2 часа. Знам, че сте най-добрият професионалист и ще се справите перфектно с този проект“.

Край, това беше. Можете да проверите дали дизайнерът все още диша. Дизайнът е творчески процес и за него трябва не само време, но и вдъхновение.

Ако сте преминали през всички точки и дизайнерът все още комуникира с вас, то очевидно сте постигнали своята цел − да го подлудите. Сега вече той е изцяло ваш. Искате цветът на флаера да се промени − ок, готово е. Искате шрифтът да е по-дребен − супер и това е направено. Само че май леко забравяте една малка подробност − не неговото име стои на рекламата, а вашето лого. Дизайнерът винаги е в по-изгодната позиция. Затова е по-добре да му се доверите още в самото начало, отколкото да го докарвате до лудост. Той има достатъчно опит в комуникацията с трудни клиенти. Иначе да, емоция определено ще има, но дали ще съумеете да платите цената на това удоволствие е малко спорен въпрос.

Но аз продължавам да твърдя, че провокативното поведение на дизайнерите не е истинската им същност. Но, все пак, внимавайте колко дръзко играете с тях.

Всъщност − дизайнерът е личност с друг темперамент, той променя сивотата на ежедневието, провокира съзнанието ви, търси нестандартното, но по душа е добър човек. Провокативното поведение често е маска, зад която се крие ранима душа. Вулгарните думи са само щит срещу вашата красива усмивка. Може би трябва да опознаете философията му, за да го разберете. Въпросът е можете ли да издържите на напрежението? Усещате как губите почва под краката си, как думите ви се изплъзват, как усмивката ви издава. Искате да спрете, да си тръгнете и да забравите, но емоцията ви контролира. Искате нещо от него, тогава бъдете готови и да давате. При него никога не е толкова лесно. Виждате как той не се трогва от нищо, как може да ви обърне гръб, да ви нарани...

Тези хора ви вдъхновяват, признайте си! Но в същото време ви вбесяват и точно това ви дърпа към тях. Ирония или игра на съдбата − преценете сами!


Авторът на статията имаше нужда от малко допълнителна помощ и леко надникна тук: Как да подлудим графичен дизайнер в 6 стъпки :)

Текстът не претендира, че е напълно изчерпателен, защото авторът споделя свои лични впечатления от разговор с дизайнер, когото не познава лично и с когото никога не са се срещали на живо. Сега Вие сте на ход с коментари!