Art is like masturbation.

Design is like sex.

 
абсолютна житейска енциклопедия

"Демо­крацията е голям лукс, господин Памукчиев. Много голям лукс. Тя демокрацията, е цвете, което вирее само на богата, плодо­родна почва. Не на камънак, не на пущинак. Демокрация в Аф­рика няма. Пустинята ражда пясъци и камъни. Тя не ражда хляб. Демокрацията расте при хляба. Има демокрация там, дето хляът е по-мек и по-дебел - като в Англия и Франция, в Амери­ка и Чехословакия (до 1930-та година)."

буров

Любимо четиво! Мисленето на Атанас Буров (български банкер, индустриалец, министър, политик и дипломат) е особено интересно. Ако проявявате интерес към новата история на България, това четиво е просто повече от задължително!

"Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си".

Книгата ми попадна преди години и съм правил няколко прочита, и все повече се убеждавам, че подобни четива (уж документална, отчасти историческа, политическа и светска, весела и забавна) като че ли изискват собствена интерпретация. За да влезе в сърцето, душата и разума ви и да не се съобразява с ничии наставления, насоки или съвети за правилно възприятие.

Няма как да не направи впечатление "огромното самочувствие" на Буров, но аз по-скоро го приемам като форма на налагане, т.е. не смятам, че той съзнато повдига на пиедестал егото си. Да, вярно, е че на всеки 2 страници четете: "Да се съобразя с него? Аз? Банкерът Буров?", но се поставете на мястото на човека с парите и приятелството на властта... – няма особена разлика в поведението на хората в този ешелон и днес!

Интересът му към жените е явен (макар внучката му Магдалена Каблешкова, няколко пъти е казвала: "Знам, че отношенията между моя дядо и моята баба са били много искрени и чисти. Той се е отнасял към нея с голямо уважение и никога не ѝ е изневерявал. Дори да е имал похождения с жени, те най-вероятно са били преди да се ожени за нея, но не и след това"). Въобще не се изненадвайте от мисли, като: "Вълненията скъсяват живота на човек, а дългото ебане с хубава жена го удължават.", "Без вино няма победи на любовния фронт.", (макар арогантността) Буров е персона с много добри обноски.

Всъщност, аз не познавам делото на Буров, най-малкото, защото вярвам, че за да познаваш "нещо" трябва да го изпиташ/видиш/чуеш и т.н., но съм твърде наранен от последните стъпки в житейския път на тази (в моите очи) интелигентна и даваща за народа, велика личност! През 1952 година процесът на Народния съд срещу него го осъжда на 20 години строг тъмничен затвор. Тогава Атанас Буров е на 76 години.

В затвора престоява около година и половина – първоначално в Коларовградския (Шуменския) затвор, а в края на 1953 г. – в Пазарджишкия затвор. През пролетта на 1954 г. здравословното му състояние се влошава и на 20 март изпраща последното писмо до жена си: "Искам да те видя в началото на април, да поживея поне 10 радостни, щастливи минути. Обичам те с цялото си сърце и душа. Твой Атанас".

Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79-годишна възраст.

Когато получават известието, жена му Смарайда и дъщеря му Недялка заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са погребани и затворници.

Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен свещеник се трогва от мъката им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден двете отиват да си вземат сбогом: съпругата – с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята – със своя баща. Намират мястото изравнено с булдозер и утъпкано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат дори сили да заплачат. И в смъртта Буров не е оставен на спокойствие.

"Тоя народ е направил подвиг, какъвто в историята на народите не познавам друг народ да е направил. От една турска провинция, съвършено изоставена от хората и от Бога и преди всичко изоставена от самите управници, където безправието, плячкосването и т.н. са били нещо обикновено, в 50 години да се създаде съвременна българска държава при едно население 95% неграмотно, при 3 или 4 хиляди села, в които има по едно училище, което прави чест на добродетелите на народа ни, да уредиш самостоятелна държава с 3 държавни железници няколко хиляди километра, държавни пристанища 10–12, държавно социално законодателство за регулиране отношенията между труда и капитала, учебно дело, за което ни завиждат — е, добре, г-да, аз ви уверявам, че в историята на народите подобен скок, подобен подвиг няма."

"Срещи с Буров"