Art is like masturbation.

Design is like sex.

 
"Миямото Мусаши"

とらわれることは死ぬ事、とらわれないことは生きのびる事である。

("В основата на големите грешки се крие незрялата Стратегия")

Неотдавна се залових да чета нещо на пръв поглед толкова неангажиращо и "леко", че дори по едно време ми доскучаваше – от самата идея. Но книгите не са създадени хаотично и безсмислено, а читателят е този, който трябва да вникне в нейната същност и мъдрост, разбира се, ако е достоен.
(всъщност, процесът е двустранен – достоен да разбереш мъдростта и достоен ли е авторът, за да го прочетеш?)

Освен, че подбирам доста авторите, които биха ангажирали свободното ми време, подбирам и периода, в който тази мъдрост би се превърнала в част от мен или противното.
Това, което често чета, е основно от запада, близкия център и далечния, далечния запад, а защо не и от далечното минало? Източната философия е непозната територия, но Япония е мечтан блян – колко сходно и колко неприятно.

 "Миямото Мусаши"

Мусаши, който всъщност се казва Шинмен Мусаши но Ками Фудживара но Геншин, не е художествен герой, а реална персона, живяла около 16 век и се е превърнала в истинска легенда. Автор на двата тома е Ейджи Йошикава – човек роден и израснал в семейството на самурай, достоверен източник на информация.
(личното ми мнение по писанията за източния свят /а и не само/, е че няма как да разбираш и усещаш мистиката и величието на нещо, за което само си слушал и чел – напр. Джеймс Клавел /макар "Шогун" според някои да е грандиозна книга...)

В книгата има колкото художествени елементи, които на моменти са банални и малко отегчават, толкова и исторически факти. В интерес на истината, не е писано много около Мусаши и неговите битки, дори и самият той предпочита да пише за практиката за боравене с меч – самостоятелно или в група и "Пътят на Стратегията", отколкото за водените от него дуели.

Тази епична творба блестящо пресъздава самурайския светоглед и кодекс на честта – един свят, слабо познат, едно минало позволяващо на японците да се чувстват горди от наследството си. Мъдростта, която би могла да се черпи от изтока, е безценна. Аз на свой ред си задавам един тревожен въпрос:
"Защо, когато на изток са мислили над живота, съществуването, мъдрост, наука, творчество и т.н., ние на балканските ширини сме воювали и сме били варвари?"
И дали всъщност моя въпрос не е отговор от своя страна на другия често задаван въпрос днес:
"Защо сме на това положение в България?"
(въпроси и отговори – време за размисъл)

Това, което прави Мусаши легенда и "най-великия" самурай (слагам го в кавички не, че е под съмнение, а просто не ми харесва представката) е усърдното му усъвършенстване, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове в двете ръце. Освен това броди надлъж и нашир, изправя се в две очи срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на войната само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.

"Постигнах всичко това без учител."

Ето и някои от правилата за успех на Мусаши, които той сам пише в неговия свитък:

1. Не носи злоба в себе си.
2. Тренирай упорито Пътя на Ни Тен Ичи Рю.
3. Запознай се с всякакви изкуства.
4. Знай пътищата на различни професии.
5. Прави разлика между печалбата и загубата във всекидневието.
6. Развивай интуиция и разбиране за всичко.
7. Осъзнай истинската същност на нещата, невидими за окото.
8. Обръщай внимание дори и на дреболиите.
9. Не прави нищо без необходимост.

Споменах за свитъка на Мусаши, на който всъщност посвещава след 50-та си годишнина. Накратко, произведението дава универсален облик на "войната" в нашето ежедневие. Написан през XVII в., той е много информационно наситено и засяга японската култура в един вече доста отдалечен от нас исторически контекст, но въпреки това, посланията на Мусаши за постигането на победа са повече от актуални и високо ценени в различни области на живота и познанието. Днес книгата дори минава за библия на японските икономисти.

ПОТОПЕТЕ СЕ В СВЕТА НА ЧЕСТТА И МИСТЕРИЯТА

Какво би било най-подходящо за завършек на това писание.. .разбира се, в американски стил с мъдър цитат и/или метафора:

Пътят на дългия меч
Да познаваш Пътя на дългия меч означава да можеш свободно да боравиш с него. Дори да размахваш само с два пръста меча, който носиш, ще боравиш свободно с него само ако знаеш правилата за това.
Ако се опитваш да размахваш дългия меч бързо, ще сгрешиш правилата. За да въртиш дългия меч добре, е важно да го въртиш спокойно.
Ако се опитваш да го движиш бързо, тъй както се използва.

За да не се обременявате да четете книгата на Йошикава, бих могъл да предложа да прочетете свитъка на самия Мусаши и то на един дъх "ГО РИН НО ШО - РЪКОПИС НА ПЕТТЕ ПРЪСТЕНА"