Art is like masturbation.

Design is like sex.

 
40 причини да мразя БГ.

I HATE BULGARIA

Мартин Карбовски си намира 40 съвсем основателни причини да не иска да живее в ТАЗИ СТРАНА. Дали не е прав?

Преди няколко дни ми попадна случайно издание на с-ние ЕГОИСТ от 1999 година. Направиха ми впечетление няколко статии и всичките на Мартин. Не крия, че Карбовски е добър, когото чета и симпатизирам.

Тази Страна мирише лошо. Тя е непочистена и неподдържана като хората, които, без да се усещат, живеят в нея. Всичко в Тази Страна се изронва, лющи, обрасва и потъва. В Тази Страна природата и хаосът винаги взимат връх над промяната и усилието. Тук, в Тази Страна, са красиви само природните гледки, църквите и морето. Отдалеч.

Хората на Тази Страна са издигнали Търпимостта в култ. А тя, съчетана с Общественото отебаване, дава само един плод - плодът на обикновения некачествен егоизъм. Нявсякъде в природата и при Хората-работещи-за-себе-си, егоизмът е Машина за Прогрес. Тук тази машина работи колкото да отреже ръцете на Хората-работещи-за-себе-си.

На това място е измислена и работи усърдно единствената във философията антитеза на космополитизма. Това е "махалитизмът". Тази страна се чувства и се държи, сякаш е сама на планетата, а вътрешният й живот къркори най-вече от глад за вътрешен живот.

Пак в Тази Страна се твърди, че махализмът няма алтернатива.

Вечната Нова олигархия. В Тази Страна тя регулярно плячкосва до изнасилване целия обществен ресурс, потенцията на природата и самата нация.

Вечната Нова олигархия никога не експлоатира, а циклично пропилява желанията, идеите и възможностите на подопечените си, които разполагат с подобен капитал. И в услуга на Новата олигархия - и Търпимостта е култ, и махализмът е безалтернативен и никой нищо не разбира от данъчни декларации.

Скепсистът и жалкото съществуванийце на така наречената "интелигенция".

Оправданият оптимизъм и житейските успехи на така и не-нареченета не-интелигенция.

Тоталното обществено лицемерие. Езиците, на които говори общественото и индивидуалното съзнание, се отричат взаимно и драстично се разминават. Това е нормално за което и да е място на света, но тук комуникацията между тези два езика прилича на мръсните жестове на глухонеми хора, които въобще не са в една стая.

Липсата на правила. В Тази Страна писаните и неписаните Правила висят напечатани на циклостил и набучени на пирон в тоалетната на двора. Когато ти потрябват Правила, винаги се оказва, че някой преди теб ги е употребил и трябва да ползваш Неговите Правила.

Липсата на памет. Националната амнезия се състои в осъзнатото и практикувано екзистенциално безсмислие. В тази страна семиотичният знак за "вчера" е неясен точно колкото знакът за "утре". В тази страна никой не е оттук и всеки е за малко.

В Тази Страна имената на мъртъвците се пазят само 15 ( словон: петнадесет ) години.

Липсата на знаци. Пътни знаци.

Незнанието. Тери Пратчет казва: "Подозирам, че всъщност никой на тази планета не знае как точно работи видеото". Никой не знае как точно съществува Тази Страна. Как точно работи и въобще работи ли, или просто се търкаля. Как катастрофира Тази Страна? В Тази Страна никой никога не е чувал тихото мъркане на добре поддържания Обществен двигател с мошността на няколкото милиона човешки сили.

Перманентният Експеримент. Ако всяко поколение се обърне назад и провери по години живота си, без изненада ще забележи, че с него е експериментирано на всеки етап от неговия живот. Малко от историята на Поколение 70:
1976 година: на 6 години.
Провежда се експеримент - могат ли децата да тръгнат на 6 години на училище. Множество деца тръгват на училище на тази възраст и в тази година по системата на д-р Лозанов.
1980 година: на 10 години.
В четвърти клас Поколение 70 вече учи материала за пети клас. Идва нареждане за отмяна на системата на Лозанов. Поколение 70 минава в пети клас и учи същото като в четвърти, за да се изравнят по старата система. Една година от живота на Поколение 70 вече е загубена.
1984 година: на 14 години.
Поколение 70 влиза в Гимназия. Учи средно 4 години, за да разбере, че се въвежда експеримент със системата на УПК. Всеки трябва да има професия. Една година (това е 87/88 г.) Поколение 70 учи стругарство, шоколадиерство, тракторизъм, шев, кройка и въобще - занаят. Нито един представител на Поколение 70 днес не работи това, което е учил в неясната абревиатура УПК. Още една година от живота на Поколение 70 загубена.
1988 година: на 18 години.
Поколение 70 влиза в казармата. През 1988 тя е с двегодишен срок. През 1990 г. срокът й намалява на година и половина. Така Поколение 70 е последния набор, който служи две години. Дамо след още една година военната служба се намалява на срок от една година. Това показва, че от живота на Поколение 70 е загубена поредната година.
1995 година: на 25 години.
Поколение 70 губи семестър или по цяла година, защото се занимава с политика - стачки против Луканов и стачки против Виденов. Поколение 70 не смята обаче това време за изгубено. Поколение 70 не е дребнаво, то дори си вярва че е посветило част от младостта си на Революцията, Това е характерно за доста поколения у нас, нали?!
Днес поколение 70 отива към 30 години (моя бележка: 40). Поне три години от живота му дотук са загубени. Могло е да бъдат спестени. Това са 10% от живота на Поколение 70. Експериментът продължава.

Американската и българската мечта. Разликата между тях е като разликата между "готината пичка" и "готината печка". Като разликата между думите "планета" и "платена". Като разликата между "банален" и "анален".

В тази страна има смао два типа хора: Наркомани и Бандити. Първите седят в духовна и физиологична абстиненция и задоволяват наркотичния си глад с каквото намерят - от съмнителна джанкова ракия до съмнително прахче. И умират от свръхдоза, без да дойдат в съзнание. Вторите също умират от своята свръхдоза, както и да се нарича тя: холестерол, адреналин при престрелка или какин при проститутка. Между двата типа хора в Тази Страна няма нищо. Това е единственият асортимент на пазара на обществените персонажи.

Градският транспорт

Нито един чиновник и бюрократ досега не е бил разкъсан от разярена тълпа, нито едно гише не е строшено с камъни - защото ОПАШКАТА е основната форма на съществуване в Тази Страна.

Тази Страна се нуждае от човек, която да я започне и създаде отначало.

"Философията на компота". Едно необяснимо и неизследвано явление, което свежда бита и духовността на един човек до това как да запази за по-дълго плодовете на своя труд, зеленчуците на своя труд и арпаджика на своя труд.

Креативният гений на Тази Страна. Той стига дотам, докъдето някой е хвърлил стара щайга, която гори чудесно, безплатна е и може да бъде запалена, за да се разгори и да свети под казана на превеликата и уникална Философия на компота. А креативният гений на Тази Страна ще стои край компотения огън и ще изправя с камък пироните на щайгата. Те ще бъдат използвани за укрепване на националното самосъзнание на креативния гений на Тази Страна. Всичко това звучи сложно, но не е.

Винаги когато едно поколение си отиде, то завещава на следващото именно тези две неша - малкото си проверена философия и непроверен брой компоти.

Обществените тоалетни - заради връзката на човешкия дух със сюреализма на местата за голяма нужда.

В тази страна най-забранената за писане дума е думата "лайно". А кенефите, улиците, градовете ни са тапицирани с говна и урина. Направете връзката: в много от страние с най-чисти тоалетни на света, думата "лайно" с просто идиом - любезен признак на несъгласие и негативна оценка.

Пренебрежението, неприветливостта и направо омразата на Нормалния свят към Тази Страна.

Въпросът, който си задава всеки - наистина ли си заслужихме с нещо тази омраза, или тези хора са просто едни лоши и струдени хора, които не желаят да разберат нашата душевност?!

Слънчогледовото семе, овъргаляно в сол и брашно, изпечено във фурна и продавано от цигани на улицата. За него в Тази Страна се носи легендата, че ако старата циганка се изпикае във сместа преди печене, семките ставали и чудно вкусни , и силно солени, и хората винаги се връщали, за да си вземаат още една фунийка.

Хората по улицата. Те са тъжни, с наднормено тегло, неподстригани и необръснати, лошо облечени и зли. Те са най-добрата люпилня за мизантропията - хранителната среда на нихилизма. Те са катализатор на песимизма и щам на типичния балкански сексизъм.

Централна гара (моя бележка: може би вече не толкова), БДЖ и РСВ

Глаголът "щях". "Щях" е най-често срещаното глаголно време в тази страна. Но не защото е любимо. В него винаги личи носталгията на миналото, което е щяло да се получи, но е свършило принудително.

Нещо изключително патетично и просто: в тази страна никой не знае словосъчетанието "граждански права". И никой не ги търси, освен в речника, където попада на думите "граница", "гравитирам" и "грапа".

Околовръстното, Лъвов мост, крайните квартали, панелите, грозотата, сивото и цялата Вселенска Прах, която се е струпала, изглежда, именно тук.

Лошата източна музика, чийто стил в превод на български звучи така:
"народ-народ музика". (преведете си сам понятието "поп-фолк музика")

JFK: той беше казал веднъж: "Не питайте какво може да ви даде тази страна, а се попитайте какво вие можете да дадете на тази страна..."
Повечето хора обаче в тази страна й дадоха, каквото можаха. Дадоха й шанс - не емигрираха веднага. Хора като теб и мен, хора, които не могат да бъдат обвинени, че са стояли на едно място. Хора, които опитаха какво ли не, не можаха да станат Бандити, твърде страхливи бяха да станат Наркомани и просто днес си тръгват. Не, не е късно.

Остаряващата нация, заради липсата на желание за бебета в Тази Страна.

Приятелите ми, съучениците ми, хората, които си отидоха, които си отиват сега. И онези, които дори няма да си отидат: не само че не харесвам тази страна - просто неистово не мога да я разбера и понеса.

Моят "Регистър на Изгубени каузи". Той е отделна книга.

Фразата "а бе, карай - може и така" - химн, кредо и философски камък на начина, по който се работи в тази страна.

Безсмислието да напишеш 40 причини защо не харесваш тази страна. После да си вземеш парите, да попиеш, да попушиш, да почукаш, да поповръщаш, да погледаш видео, после пак да попишеш. Защо ми се струва, че на друго място, на друг език, по същото време, всичко това щеше да има някакъв смисъл?

 
Аз видях, погледни през моите очи
 фотогалерия на кристалин чавдаров  пейзажи от цяла българия  Снимки на българската природа - планини, море, забележителности. Фотогалерия и фотобанка.  фотография, пейзажи, снимки, сток, България, природа, забележителности, изкуство, тракове, пътешествия, истории, разкази, услуги  снимки от сватби, сватбен фотограф, сватбено заснемане, сватбена фотография  Информация относно фотозаснемането на вашата сватба от сватбен фотограф
Чурилик
Себеизлеяния
"Аз мога - тук и сега"