Art is like masturbation.

Design is like sex.

 
"истината, тишината, смисъла..."

Всяка отронена дума е отговор. Въпросът може и да не бъде зададен. Откакто е проговорило, човечеството всеки ден прибавя милиарди думи към безкрайното си единно изречение. Говорено е толкова много и толкова малко е казано...

Всички знаем, че тайните живеят в тишината. Неистовото човешко говорене е нашето богоборческо несъгласие. Искаме истината. Но на всички езици истината е другото име на тайната. А и тайната, и истината не разбират нашите думи. Техният майчин език е мълчанието. Само Поетът, докато нощем спи, изучава скрития му смисъл. И отворил тайната на малката троха, разказва ни свещената ѝ притча. Да слушаме поетите, макар те винаги да са ни казвали все същото: не истината в нас, а ние в истината.

Владетел на думите и на пръсти пред смисъла, поетът няма нужда от въпроси. Той за всичко сам се е попитал. Ето:

Борис Христов

Докато бях в утробата го виждах.
(Животът ни се дава, за да го изгубим.)
Ще продължа от гроба да го чувам.

Напразно Него влъхвите оплакваха -
разпъната бе майката,
а не синът.

Живее то накрая на живота,
като самотната жена от края на града,
която канят да оплаче мъртвия.

Вдигнеш ли ръка, за да погалиш
разместваш въздуха
на цялата вселена.

Разцъфна цветето, когато го откъснах -
ликуваше, че от безброя на полето
тъкмо него бях избрал.

Почуквайте по него,
но полека -
човекът все още е само яйце.

Очаква цял живот да го повикат...
Накрая тръгна сам и неговият прах се смеси
с праха на вестоносеца по пътя.

Сред толкова души най-сетне
се срещнаха и нашите - сега
да поговорим за смъртта като за
нещо минало.

Хубаво е да пропуснеш някоя мисъл,
да не я запишеш -
да отлети на свобода.

Не лишавайте от радостта бъбде роб
този,
който не иска да е свободен.

Опитай за последен път, Сизифе,
но със затворени очи, за да не виждаш,
че цялото човечество те гледа.

Тя е плазма, а не кост -
поезията може да свързва,
но не и да носи.

Къртица съм,
къртица, която рови в себе си
и прави купчини от думи.

Има мигове в историята на човека,
когато бинтовете не достигат
и той посяга към превръзките на мумиите.

Една е книгата, която ще четем
подир смъртта - написана е с черни букви
върху черен лист.

Не ми се остава в ничия памет,
като зная как съжителства Сократ
с глупака в мен.

Свещица в джоба ми,
забравена отдавна -
с тъгата по човека, за когото е горяла.

О, думи на сенки, с които ни мами живота!
О, сенки на думи,
с които ни вика смъртта!

Вода солена върху сладката вода,
какъв е смисълът - от векове на твоя бряг -
да пишем думи върху други думи?