Art is like masturbation.

Design is like sex.

 
The "Top Ten" Philosophers

Следя интересно проучване на Brian Leiter - преподавател в Чикагския университет по право, Сан Диего, Тексас Остин, Принстън, Калифорния и др..

Проучването се провежда в рамките на Cornell University – административния екип, преподавателски колектив и всички учащи се в дисциплините по Философия. Всички те отговарят на въпроса:
Who are the most important philosophers of all time?

Всъщност, подобни проучвания са интересни, когато биха могли да се съпоставят резултатите с други географски ширини, т.е. различията в ежедневието, културата и предпочитанията на американците, европейците и азиатците – няма съмнение, че има влияние!
(защото малко или много философията променя начина на живот на определена маса и обратното – иначе казано богатите харесват философия за богатство, престъпниците за оправдаваща ги философия, а бедните – религията и т.н.)

Макар политиката (исторически) да се е породила от Философията, то днес предпочитанията за фолософ/философия се поддържат основно от политически възгледи – няма как в Северна Корея да обожават Ницше, Сократ и Жан Пол Сартр... ясно е защо, нали?)

Причината да пиша и мисля над това е, че съм изненадан от ТОП 10 на моите приятели от Корнел - (Факултета по Информационни Технологии) CIT. А и освен това ми се иска намеря причината – защо?

Ето и класацията:
( http://www.cs.cornell.edu/w8/~andru/cgi-perl/civs/results.pl?id=E_5f1c74bf01172b2a )

#1. Платон

Платон В моите очи Платон е Аристокъл (това е неговото родно име). "Широкият" човек всъщност е от царско потекло и не напразно се е учил от Сократ. След него остават безбройни ръкописи, епиграми, писма, диалози, теми и др.. Това, което съм чел от него е диалога "Федър" и няма никога да забравя цитата:

"По начало в съдилищата човек го е грижа не за истината, а за правдоподобието..."

Това, което прави впечатление при Платон е липсата на определена философска дисциплина, теза и "територия". За него е важна ИДЕЯТА...

#2. Аристотел

АристотелШирокоскроена човешка "душица" (всички сме душици – дребни и несъвършени) в космоса от гении – това е първото нещо, което се сещам за човек, който е изучавал от физика, теология, реторика до етика, икономика, психология... накратко всички познати дисциплини на науката по това време.

Ако тогава е имало книгоиздаване и Министерство на Образованието, съм убеден, че на всеки учебник би стояло неговото име – неговите ръкописи са енциклопедични.

Всеки ученик в средното си образование е длъжен да учи "Логика", но колко ли си спомнят, че началото на умосъждението е поставено именно от брилянта на античната мисъл?

Харесвам произведенията му от цикъла "Органон"

#3. Имануел Кант

Имануел Кант Аз съм изненадан от факта, че третата позиция НЕ е заета от античен ум. Но това никак не е необичайно, защото Кант е повлиял над всички мислители след самия него, но това далеч не е толкова важно, колкото разбиването на "религията". Макар да е роден в силно религиозна среда, той е човекът, проговорил за "СВОБОДА", а по това време за тази елементарна думичка са взимали глава и то не една...

Изумителна личност под небосклона, как ли звучи фразата:

"Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона" – днес у нас? Нашата криворазбрана демокрация би трябвало да се подчини ЕДИНСТВЕНО И САМО на това изречение, но уви...

#4. Дейвид Хюм

Дейвид ХюмТова име е свързано с една 3-ка, но не "Света", а емпирична – Британските емпирици: Дейвид Хюм, Джон Лок и Джордж Бъркли.

Човек от либералните среди, който критикува приемно-следствената връзка и редица въпроси. Една истинска ШОТЛАНДСКА гордост – по онова време надали са имали нещо по свястно ( казвам го не с лоши чувства, а по-скоро от тираничните процеси над тях).

Истинско преживяване е било около събитията по погребването и погребалния паметник на Хюм по онова време. Той е погребан в Единбург в пълна мъгла около смъртта му.

#5. Рене Декарт

Рене ДекартКартезий – така е известен в определени среди. Моите познания около Декарт са в математиката – координатната му система. Във философски план той е Дуалист (добро и зло ; обективно и субективно), а няма как да не обърна внимание на правилата му:

Правилата на Декарт

1) Никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам с очевидност, че то е такова, т.е. да избягвам старателно прибързаността и предубедеността и да включвам в съжденията си само онова, което би се представило на ума ми така ясно и отчетливо, че да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение.

2) Да разделям всяка една от проучваните трудности на толкова части, на колкото е възможно и необходимо, за да я разреша по-добре.

3) Да спазвам винаги ред в мислите си, като започвам от най-простите и най-лесните за познаване предмети, за да се изкача малко по малко, като по стъпала, до познанието на най-сложните, и като приемам, че има ред дори и между ония, които естествено не се предхождат един друг.

4) Да правя навсякъде толкова пълни изброявания и такива общи прегледи, че да бъда уверен, че нищо не съм пропуснал.

#6. Сократ

СократФилософът войн - не само във философията, но и на бойното поле срещу Спарта. Носят се легенди, че веднъж в битка всички негови другари били убити, а самия той е бъл неудържима машина за убиване и противниците му предпочели да го оставят жив и невредим. Умира от чаша с отрова - колко нелепо за войн?

Нека да се върна на философския му живот, в който е сторил дваж повече отколкото на бойното поле. Когато се заговори за Сократ първата мисъл, за която трябва да свети лампата е "Етика" - той е основател на дисциплината.

Според него морала е бил основен човешки принцип и начин на живот и философията не е била само догми, размисли и тези, а много повече. Дали философията би могла да бъде начин на живот? Днес - не, но по онова време Сократ е доказал основната си теза "За себе си" - той е нямал подобно време.

#7. Лудвиг Витгенщайн

Лудвиг ВитгенщайнФилософът публикувал само една творба приживе. Този факт, няма как да не се пренебрегне - както и "отказването" му от философията след издаването на трактата му над логиката и философията.  А и дълбоката му религиозност и промяна - странно е?

Интересна персона занимаваща се с градинарство, начална педагогика и архитектура. Произходът на Витгенщайн е също толкова заплетено, като на самия Фюрер - порочната мисъл за юдейския дядо. Но пък родителите му за възпитани и богати хора, които добре насочват него и брат му (който е световно известен пианист).

#8. Джон Лок

Джон Лок

Ново: за първи път Лок поставя тезата – преди да познава нещата, човек трябва да познава познавателните си способности. Три основни положения:

  1. Няма вродени идеи, цялото познание се ражда в опита;
  2. При раждане разумът е “чиста дъска” (tabula rasa)
  3. Няма нищо в интелекта, което преди това да не е било в сетивното

Как се образува психичния живот на човек на основата на усещанията?

  1. Прости идеи = рефлексия + усещане. Те са пасивни;
  2. Сложни идеи – изискват активност на ума, съчетание на различни прости идеи.

С това определено не изчерпвам името "Джон Лок", но как мога в 20 реда да изредя всичко около един ЧОВЕК?

#9. Тома Аквински

Тома АквинскиОсновоположника на католицизма и считан за най-влиятелния теолог по времето на папа Лъв XIII.

Голямата заслуга на Тома Аквински е поставянето на теологията на научна основа. За изясняването на тайните на вярата прилага принципа на „естествения разум“ и философските възгледи на Аристотел.

Аз не познавам неговите творби и размисли над въпроси, но уважението ми би могло да се породи към Аквински единствено и само, защото поставя религията в плоскостите на науката - това е малко МЕТА, но е по-разумно отколкото да вярвша без да знаеш в какво, как и защо?!

#10. Готлоб Фреге

Създател на модерната логика, наричана още математическа или символна логика. Впрочем той има влияние над Витгенщайн и други съвременни мислители.

През по-голямата част от съзнателния си живот е прекарал във "философския" град Йена. Той там е намирал уединения и сили за да твори, създава едни от най-популярните тези на нашето съвремие.

Днес той се смята за може би най-великия логик след Аристотел.

(колко често се споменава за Аристотел?!)

 TOP 10 на американците силно е повлияна от няколко компонента:

религиозен - има позиции в класацията, които са базирани на религиозна философия, в което няма нищо лошо - слабите търсят упора в религията, а силните я създават!
свобода на мисълта - всъщност по-голямата част от философите и мислителите винаги са СВОБОДО/НЕЗАВИСИМИ и т.н. но всички знаем, че думата "свобода" има един смисъл тук в България и там в Америка - и много ясно се откроява в класацията им.

Ето и останалите класирани:

11. Hegel
12. Leibniz
13. Spinoza
14. Hobbes
15. Mill
16. Augustine
17. Marx
18. Nietzsche
19. Kierkegaard
20. Rousseau
21. Berkeley
22. Epicurus
23. Russell
24. Rawls
25. Bacon
26. Husserl
27. Smith (Adam)
28. Quine
29. Kripke
30. Parmenides
31. Anselm
32. Confucius
33. Heidegger
34. Machiavelli
35. Heraclitus
36. Pythagoras
37. Democritus
38. Ockham
39. Zeno
40. Sextus Empiricus
41. Plotinus
42. Duns Scotus
43. Epictetus
44. Thales
45. Avicenna
46. Cicero
47. Maimonides
48. Chrysippus the Stoic

Това, което ме изненадва са мястото на Русо, Ницше, Макиавели и Конфуций. Липсата на имена, като Ротердамски и Сартр.

Мястото на Хегел и Маркс, както и Адам Смит - колкото и да е странно според мен трябва да бъде в ТОП 10.

Задавам си въпроса ако се проведе подобно проучване в България - какви ли биха били позициите и имената около тях? Интересно е...но дали България има време да се занимава с наука преди да оправи политиката си - не знам?!

Поставям си за цел да проследя следващото подобно проучване, но на територията на Азия, както нейния автор подготвя проект за следващата година!

PostScriptum. А някой усети ли липсата на жени? Защо? :)